Барак Обама – голямото разочарование

Барак Обама, голямото разочарование Петър Волгин е журналист и писател. Работи в програма "Хоризонт" на Българското национално радио, където води предаванията "12 плюс 3" и "Деконструкция".

Барак Обама – голямото разочарование

/Поглед.инфо/ Когато преди осем години Барак Обама влезе в Белия дом, страшно много хора от най-различни страни по света бяха във възторг. Аз също. Бяхме свидетели на историческа промяна. Освен че стана първият афроамериканец президент, Обама изглеждаше решен да промени страшно много неща. Във вътрешнополитически план – да се бори за намаляване на социалното неравенство, а във външнополитически – да направи така, че Съединените щати да бъдат държава, която останалият свят уважава, а не държава, която повечето други държави ненавиждат. Барак Обама беше млад, интелигентен, смел, говореше умно и увлекателно, изобщо демонстрираше всички качества, заради които милиони хора в Америка, Европа, Азия, Африка му повярваха. Днес мога да кажа, че Барак Обама е едно от най-големите ми разочарования в политически план. И със сигурност не съм единственият, който мисли така. Двата му президентски мандата са тотален провал – и по отношение на вътрешната, и по отношение на международната политика. Въпреки всичките си напъни покрай здравната реформа, така и не успя да се превърне в човека, способен да покаже, че е на страната на нормалните хора, а не на страната на елита. Във външната политика действията му бяха още по-катастрофални. Спомнете си само провала на Арабската пролет и възхода на ислямския екстремизъм. Единственото разумно решение на президента Обама беше отказът му да бомбардира правителствените войски в Сирия. Ако го беше направил, в Сирия не само нямаше да има демокрация, а и положението щеше да е още по-зловещо, отколкото е това в Либия днес. Хубаво е, че в този случай Обама не послуша Хилъри Клинтън и останалите ястреби във властта, а избра мъдрия подход. За сметка на това пък се реваншира на Хилъри като застана плътно зад нея в президентската кампания. Беше зад нея, когато неговата Демократическата партия направи всичко възможно да дискредитира единствения носител на истинската промяна в редиците си – сенатора Бърни Сандърс. Беше зад нея и тогава, когато на всички нормални хора им стана ясно, че г-жа Клинтън не е нищо друго освен кандидат на „Уолстрийт”. А пък в последните месеци на управлението си Барак Обама стигна неподозирано дъно, решавайки, че трябва да си служи с методи от времето на Студената война. Сигурен съм, че покойният американски сенатор Джоузеф Маккарти е ръкопляскал от гроба, виждайки какви ги върши Обама. Преди повече от половин век на Маккарти му се привиждаха съветски агенти във всички американски служби. Днес Обама ляга и става с приказката за „руските хакери” на уста. Те били невероятно могъщи и дори направили така, че за президент да бъдел избран Доналд Тръмп. Обама е толкова заслепен от ирационалната русофобия, че даже не си дава сметка какъв автогол си вкарва, разправяйки наляво и надясно за „руската опасност”. Ами че ако руснаците действително са толкова всесилни, че могат да определят дори кой да стане американски президент, къде е дремал настоящият главнокомандващ през последните години? Явно не си е бил на мястото, след като е позволил такова нарастване на руската мощ. Но така е, когато мозъкът ти бъде завладян от русофобски клишета, вероятността да формулираш смислени послания е изключително малка. Така че смислени послания от президентството на Обама няма да останат. Това, което остава, е голямото разочарование. Разочарованието от неспособността и нежеланието на един интелигентен човек да работи сериозно за промяна на системата. Барак Обама беше избиран два пъти с надеждата, че ще извърши промяната, която милиони хора желаеха. Не направи това. Предпочете да се съюзи със статуквото. И загуби.

a-specto.bg

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели


Подкрепи статията, ако ти е харесала