Колонката на Петър Волгин

Петър Волгин е журналист и писател. Работи в програма "Хоризонт" на Българското национално радио, където води предаванията "12 плюс 3" и "Деконструкция".

Претенцията на „експертите”

/Поглед.инфо/ Има една категория хора, тук влизат и политици, и анализатори, които обичат да повтарят като пробити латерни мантрите „върховенство на закона” и „спазване на правилата”. Да, правилата и законите трябва да бъдат спазвани, особено тези, които са смислени. Но в никакъв случай отношението към тях не бива да е като към свещени крави. Защото има безброй много закони и правила, които са остарели и неадекватни на днешния ден.

Барак Обама – голямото разочарование

/Поглед.инфо/ Когато преди осем години Барак Обама влезе в Белия дом, страшно много хора от най-различни страни по света бяха във възторг. Аз също. Бяхме свидетели на историческа промяна. Освен че стана първият афроамериканец президент, Обама изглеждаше решен да промени страшно много неща. Във вътрешнополитически план – да се бори за намаляване на социалното неравенство, а във външнополитически – да направи така, че Съединените щати да бъдат държава, която останалият свят уважава, а не държава, която повечето други държави ненавиждат.

Краят на либералната културна хегемония

/Поглед.инфо/ През изминалата 2016 година имаше много драматични и дори трагични събития, но започна да се развива и един процес, който ни дава основание да не се потапяме в тресавището на песимизма. Имам предвид политическото активизиране на големи групи от нормални хора – в чужбина, а дори и в България.

Напълно изтрещяла десница

 /Поглед.инфо/ Работоспособността на отломките от отиващото си управление започва да става плашеща

Либералните лиготии няма да спасят Европа

/Поглед.инфо/ След атентата в Берлин дойде поредният залп на неадекватни реакции от страна на политици, журналисти, общественици. От две години те като зомбирани повтарят едни и същи клишета: „нас не ни е страх”, „няма да се откажем от нашите ценности”, „няма да затворим границите”, „няма как да не победим терористите със силата на духа”. Подобни лиготии наистина вървят, ако например се произнасят на някой NGO семинар. Когато обаче срещу теб стоят не едноклетъчни либерали, а фанатизирани терористи, това говорене е напълно безсмислено.

Отвращавате хората от демокрацията, скъпи политици!

/Поглед.инфо/ Действията на политическите елити рядко предизвикват светли чувства у нормалните хора. Много често представителите на елита се държат така, че основното чувство, което изпитват гражданите към тях, е чувството на отвращение. Хората наблюдават игрите на политиците и се изпълват с все по-голямо негодувание към всички институции, населени с тези лица – парламент, правителство, министерства. Изпълват се с негодувание и към цялата политическа система, към представителната демокрация по принцип.

Любимата мантра на десницата

/Поглед.инфо/ Забелязвам, че в последно време някои особено гласовити професионални протестъри, заедно с предрешени като университетски преподаватели дейци на силно политизирания неправителствен сектор, както и бивши обитатели на шлифера на Бойко Борисов отново са почнали неистово да припяват любимата си мантра. Тя звучи горе-долу така: „Няма ляво и няма дясно. Важното е да сме морални, умни и красиви. Само така ще можем да отрежем всички глави на корупционната ламя, да извършим чутовната съдебна реформа и да установим рая.

Испания 1936 -1939 г. Другата гражданска война

/Поглед.инфо/ Според масовата представа Испанската гражданка война (1936-1939 г.) представлява сблъсък най-вече между законно избраното правителство на левицата и метежниците на генерал Франко и десницата. Съветският съюз помага на левите, а Италия на Мусолини и Германия на Хитлер – на десните. Това, разбира се, е точно така, но съвсем не е достатъчно, за да имаме пълна представа за случващото се в Испания през тези кървави три години.

Краят на самодоволните елити

/Поглед.инфо/ През последните месеци в световната политика върви един оздравителен процес. Лидерите на статуквото се отправят на еднопосочно пътешествие към политическото небитие. Отидоха си англичанинът Дейвид Камерън и американката Хилъри Клинтън, а след оглушителния провал на неделния референдум си заминава и италианецът Матео Ренци. Този типичен фалшив левичар винаги е стоял много по-близо до елита на богатите и привилегированите, отколкото до традиционните симпатизанти на левицата.

Отсъстващата държава

/Поглед.инфо/ „Имаме ли изобщо държава?” – този въпрос със сигурност са си го задавали много хора, докато са гледали как афганистанските мигранти от лагера в Харманли замеряха полицаите с „камъне и дървье”, горяха автомобилни гуми и трошаха всичко, което се изпречеше пред погледа им. Тези, които трошат и палят – без значение дали са българи, афганистанци, занзибарци, еритрейци – трябва да бъдат наказани.
Още статии от автора: